До Президента

на Република България

Уважаеми Господин Президент,

Конституцията на Република България, чл.1, ал.2 постановява, че цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено и (не „или”) чрез органите, предвидени в Конституцията. Непосредственото упражняване на властта от народа е въведено като основен принцип наред и преди упражняването й чрез „органи, предвидени  от конституцията”.

Регламентирайки допитването до народа като форма на непосредствено упражняване на властта от народа, Законът за допитване до народа (ЗДН) не дава на гражданите на България право сами да свикват национални референдуми с подписка.

Чл. 5 от същия закон постановява, че с национален референдум не могат да се решават въпроси за допълнение и изменение на Конституцията; въпроси от компетенциите на Великото народно събрание,  въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане, въпроси от компетенциите на съдебните органи, въпроси от компетенциите на Конституционния съд и други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.

Чл. 23 от ЗДН дава на гражданите право сами да свикват общински референдуми, но същевремено с изискването за 50% подписи от всички избиратели поставя пред това право абсурдно висок праг без аналог в света. Тези 50% превръщат подписката за референдум в един вид избори за сметка на инициаторите, принудени да събират подписите на абсолютно мнозинство (мнозинство от всички избиратели) за да свикат референдум, вземащ решение с обикновено мнозинство (мнозинство от гласувалите избиратели).

Отказът да се въведе и регламентира право на гражданите да свикват национални референдуми, ограничаването предмета на референдумите и високият праг за свикване на общински референдуми противоконституционно ограничават правото на гражданите да упражняват държавната власт и непосредствено, а не само чрез държавни органи. Защото това право може да бъде конкретизирано от законодателя в лицето на представителния законодателен орган, но то не може да се ограничава от него – това би означавало орган за непряко упражняване на властта от суверена да ограничава формите, чрез които суверенът пряко упражнява властта си. По смисъла на Конституцията това е недопустимо, защото непосредственото упражняване на властта стои на първо място, произтичайки от върховенството на суверена и неотчуждаемостта на неговите политически права.

На основание горното, настояваме да сезирате Конституционния съд относно:

1. Установяване противоконституционността на всички ограничения в ЗДП на правата на гражданите в чл.1, ал. 2 на Конституцията.

2. Даване задължително тълкуване по въпроса, дали от чл.1, ал.2 на Конституцията не произтича правото на гражданите да приемат и изменят Конституцията с референдум.

4 дек. 2006 г.                                         Сдружение “Гражданско участие”

                                                                предс. Мариана Иванова: