Без коментар.

„На 8. февруари да бъдем отбор в третия всесловенски народен бунт! Това ще е ден, когато протестите могат да направят голяма крачка напред. Kъм демонтиране режима на корупция и системата на грабеж за възстановяване контрола на хората над общите им блага. Но може и да е ден на крушение, ако надделее „придворната” политика и самозвани морални авторитети с партиите обсебят „представляването” стремежите на протестиращите и започнат сделки от тяхно име.

Олигархията се опита с помощта на полицията и медиите да инструмнентализира протестите за да защити привилегиите си. Полицията криминализира протестите като в Любляна разиграха сблъсък с наемници за да дискредитират и очернят всякакви конфликтно протестиране и конфронтиране с режима и системата. Същевременно полицията масово наказва участниците в протестите. В Марибор, в съда върви политически процес срещу демонстранти. В Любляна и Марибор полицията раздава актове и предявява наказателни обвинения. Целта на безразборните наказания е да прогонят протестиращите от улиците.

Медиите на олигархията очернят протестите и се опитват да ги представят като „ляв заговор”. Медиите, които уж ни подкрепят, поставят условия, да сме безконфликтни и се преобразуваме в „придворни” партии, ориентирани към изборна политика. Полицията наказва, а медиите насочват хората от улиците към „дворците” и Парламента - вече не като протестиращи, а като наивни граждани, повярвали в лозунга, че "изборите ще донесат промяна". Целта на всички - полиция, медии и техните господари е ясна – ни пратят „жадни вода да газим”.

Протестите са на улиците и пазарите и само на улиците и пазарите могат да постигнат целта си. Като в конфронтация с режима на корупция и грабеж хората се самоорганизират в сила, чрез която са способни масово да упражняват власт на народа. На улицата ролята на всеки е значима и равностойна. Ключът за постигане целта на протеста е протестиращите да залеят улиците и пазарите и безкомпромисно без преговори да се застанат срещу онези, които им отнемат бъдещето.

За пореден път сме свидетели, как парвенюта, заедно с управлявщите и медиите, се опитват да потиснат едва възникващото ОТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО в Словения, което е предпоставка за основни социални промени.

И Съюзът на словенските писатели отново, като през втората половина на 80-те, се самоинсталира начело на протеста, с което отново застраши спонтанното, отдолу формиращо се гражданско общество, не желаещо да се подчинява на стари и нови самоназначили се елити, опитващи се да използват недоволството като като свой инструмент. Протестиращите не легитимират никого да ги представлява. Всеки представлява себе си и само във връзка с другите формира откритото пространство на Словения, в което само може да се формулират проблеми и искания и се създават алтернативни практики на всекидневния живот. Протестиращите използват това откритото пространство под формата на събранията за хоризонтална комуникация и договаряне, без лидери, без „режисьори” и „сценаристи", без идеолози.

Ако не се получи, ще имаме отново замиране на гражданското общество като в края на 1980-те и началото на 1990, когато то е подтиснато и десетковано, особено в онази част, която не надува рога на националното себелюбие.

Днес води народът, не елитите.”