(приет от ХL Народно събрание на 29 май 2009 г., изм. ДВ, бр. 100 от дек. 2010 г., в сила от 21.12.2010, ДВ, бр. 9 от ян. 2011 г. /накрая/)

Г л а в а   п ъ р в а

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България  при осъществяване на държавната и местната власт.

Принципи на прякото участие

Чл. 2.  Принципите  на прякото участие на гражданите в управлението са:

1. свободно изразяване на волята;

2. общо, равно и пряко участие с тайно гласуване;

3. равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос;

4.  еднакви  условия  за  представяне  на  различните становища.

Форми  на прякото участие

Чл. 3. (1) Прякото участие се осъществява чрез:

1.  референдум;

2.  гражданска инициатива;

3.  общо събрание на населението.

(2) Референдумът може да се произвежда на национално и местно ниво.

(3)  Гражданската  инициатива  може  да  се провежда на национално и местно ниво, а общото събрание на населението на местно ниво.

Право на гласуване

Чл. 4. (1) Право да гласуват на  национален референдум  имат  гражданите  на  Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.

(2) Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права,  които  имат  постоянен  или  настоящ  адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума.

Финансово осигуряване

Чл. 5.  (1)  Финансовите  средства  за  произвеждане на национален референдум се осигуряват от държавния бюджет, а за произвеждане на местен референдум.от съответния общински бюджет.

(2)  Гражданската  инициатива  в  частта  на организиране на подписка се финансира от граж- дани и юридически лица.

(3) Всички документи по този закон се освобождават от държавни и местни такси.

Съдебен контрол

Чл. 6. (1) Споровете за конституционност на решението на Народното събрание за произвеж- дане на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане.

(2)  Споровете  за  законосъобразността  на резултатите от национален референдум се решават от Върховния административен съд, а за законността на местен референдум и за неговите резултати.от съответния административен съд.

Г л а в а   в т о р а

РЕФЕРЕНДУМ

Раздел I Произвеждане на референдум

Комисии

Чл. 7.  (1)  Централната  избирателна  комисия за произвеждане на избори за народни представители изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум.  Районните  избирателни  комисии  за произвеждане на избори за народни представители изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на избирателните райони.

(2) Централната комисия за местните избори изпълнява функциите на Централна комисия за местните референдуми. Общинските избирателни комисии за произвеждане на местни избори изпълняват  функциите  по  организирането  на местен референдум на териториите на общините.

(3)  Районните, съответно общинските избирателни комисии назначават секционни избирателни комисии в състав: председател, секретар и до 5 членове, подпомагат и контролират тяхната дейност.

(4) Кметът на общината определя обхвата и номерата на избирателните секции и предлага състава на секционните комисии след консултации с инициативния комитет и представители на парламентарно представените партии и коалиции,  за  което  уведомява  районната  или общинската избирателна комисия.

Списъци

Чл. 8. (1) Национален и местен референдум се произвеждат по актуализирани списъци за парламентарните, съответно местните избори.

 (2) За съставянето, промяната и обявяването на избирателните списъци се прилагат съответно Законът за избиране на народни представители и Законът за местните избори.

Раздел II Национален референдум

Предмет

Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално  значение  от  компетентността  на Народното събрание.

(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:

1.  от компетентността на Великото Народно събрание;

2.  по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17,  чл. 91, 91а,  чл. 103, ал. 2,  чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията;

3. за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски;

4. на държавния бюджет;

5. на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.

(3) Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.

(4) Референдум по въпроси, уредени в сключени  от  Република  България  международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.

(5) При произвеждането на национален референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.

(6) Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението.

(7) Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от референдума Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с изразената от гласоподавателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

Предложение за произвеждане на национален референдум

Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:

1. не по-малко от една пета от  народните представители;

2. Президента на Републиката;

3. Министерския съвет;

4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;

5. инициативен комитет на граждани с избирателни  права,  събрал  не  по-малко  от 200 000  подписа  на  граждани  с  избирателни права.

(2) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по Чл. 9, ал. 2, 3 и 4.

(3)  Председателят на Народното събрание организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват  предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети по ал. 1, т. 5, по ал. 2 и по чл. 11, ал. 2.

(4)  В  предложението  за  национален  референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с “да” или “не”.

Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно.

Предложение за произвеждане на национален референдум от общинските съвети

Чл. 11. (1) Предложение за произвеждане на национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 4 се организира по решение на общинските съвети, в което се обосновава необходимостта от произвеждане на национален референдум и се формулира поставеният за гласуване въпрос.

(2) Инициативният комитет се състои от 5 до 15 членове, избрани от съответните общински съвети.

(3)  Инициативният  комитет  организира  и координира подписката, като:

1.  изпраща  преписи  от  решението  на  общинските съвети по ал. 1 до другите общински съвети;

2. събира документите, необходими за внасяне на подписката в Народното събрание;

3. уведомява писмено председателя на Народното събрание;

4. внася подписката в Народното събрание.

(4)  Предложението  на  общинските  съвети съдържа:

1. въпроса за гласуване, трите имена, длъжност, адрес за контакт и подписи на членовете на инициативния комитет;

2. мотиви на предложението;

3. заверени копия от решенията на общинските съвети.

(5) Финансирането на дейността по организирането  и  събирането  на  подписката  се  извършва по предложение на инициативния комитет със средства от бюджета на общинските съвети по ал. 1 и от бюджетите на общинските съвети,  приели  решение  за  произвеждане  на референдума.

Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани

Чл. 12. (1) Национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове.

(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира и координира подписката, като:

1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;

2. след  съгласуване  с  кмета  на  общината определя  общодостъпни  места,  където  ще  се събират подписите;

3. уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;

4. комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.

(3) Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума.

Всяка бланка е с пореден номер.

(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:

1. трите си имена;

2. единния граждански номер (ЕГН);

3. постоянния адрес;

4. подпис.

(5) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа “забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

(6) Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон,  включително и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.

(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите трябва да съдържа:

1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянния адрес и подписите на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;

2. мотивите на предложението;

3. бланките със събраните подписи на граждани.

(8) Ако в срок до три месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание, което се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3.

(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по ал. 8 или от една година от решението  на  Народното  събрание,  с  което  отхвърля предложението.

Внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание

Чл. 13. (1) Подписката се внася  в Народното събрание от инициативния комитет заедно  с документите по чл. 11, ал. 4 или чл. 12, ал. 7 и се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3.

(2) Народното събрание обсъжда подписката, ако тя отговаря на изискванията по чл. 10, 11 или 12.

(3) При установяване на нередовности в подписката председателят на Народното събрание уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.

(4) Постоянните комисии обсъждат предложението по ал. 1 не по-късно от един месец от разпределянето му и представят на председателя на Народното събрание становищата си по него. Водещата  комисия представя проект за решение на Народното събрание.

(5) Народното събрание може да редактира, без  да  променя  смисъла  на  съдържащия  се  в предложението  въпрос  или  въпроси,  както  и тяхната поредност.

(6) Проектът за решение одобрява предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе  гласуването,  или  мотивирано  отхвърля предложението.

(7) Народното събрание приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до три месеца от внасянето на предложението по ал. 1 или 3.

Определяне на датата за гласуването

Чл. 14.  (1)  Президентът  на  Републиката  в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на референдума,  която  не  може  да  е  по-рано  от  два и покъсно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.

(2) Президентът определя датата на референдума в един почивен ден.

Правомощия на Министерския съвет във връзка с произвеждането на референдума

Чл. 15.  (1)  Организационно-техническата подготовка на национален референдум се осъществява от Министерския съвет.

(2) Министерският съвет организира издаването на информационен лист, който съдържа:

1. формулировката на въпроса;

2. кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението за неговото произвеждане;

3. информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.

Информационно-разяснителна  кампания

Чл. 16. (1) За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага съответно Законът за избиране на народни представители, като се гарантират еднакви възможности за  представяне  на  различните  становища  по предмета на референдума.

(2) Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса или въпросите на референдума. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция  подходящи  помещения  за  провеждане  на обсъждания  и  други  прояви  по  въпроса  или въпросите на референдума.

(3) Информационно-разяснителната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.

Бюлетини за референдума

Чл. 17. (1) Бюлетините за произвеждане на референдума са бели.

(2) Всяка бюлетина съдържа:

1. надпис “Национален референдум.;

2. въпроса или въпросите, на които гласоподавателите трябва да отговорят и срещу които има две хоризонтално поставени оградени полета с надписи “да” и “не” в тях.

(3) Думите “да” и “не” се изписват с еднакъв едър шрифт.

(4)  В  случаите,  в  които  референдумът  се произвежда  с  повече  от  един  въпрос,  всички въпроси се изписват в общата бюлетина, като поредността  следва поредността в решението на Народното събрание. Въпросите се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия и срещу всеки въпрос хоризонтално са  поставени оградените полета с надписи “да” и “не” в тях.

Гласуване

Чл. 18.  (1)  Всеки  гласоподавател  гласува, като  поставя  в  плик  бюлетината,  на  която  е зачертан избраният от него отговор “да” или “не”,  поставя  бюлетината  в  плика,  излиза  от кабината и го пуска в избирателната кутия.

(2)  В  случаите,  в  които  референдумът  се произвежда с повече от един въпрос, гласоподавателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.

Недействителност на бюлетината

Чл. 19.  (1)  Бюлетината  е  недействителна, когато:

1.  е намерена в кутията без плик;

2.  не е по образец;

3. е зачертана изцяло;

4. не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос.

(2) Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на гласоподавателя.

Отчитане на резултатите от секционната комисия

Чл. 20. (1) След приключване на гласуването секционната комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:

1. наименованието на района;

2. номерът на секцията;

3. часът на започване и часът на завършване на гласуването;

4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;

5. броят  на  гласувалите  гласоподаватели според подписите в избирателния списък;

6. броят на гласувалите според намерените в кутията пликове;

7. броят на действителните бюлетини с отговор “да”;

8. броят на действителните бюлетини с отговор “не”;

9.  броят  на  недействителните  бюлетини  и празните пликове;

10. подадените заявления и жалби и взетите по тях решения.

(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по ал. 1, т. 7 и 8.

(3) Протоколът се съставя в три екземпляра, два от които се изпращат на районната избирателна комисия, а третият, заедно с всички материали.на общинската администрация.

(4) Секционната комисия отчита резултатите от гласуването пред районната комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването.

Отчитане на резултатите от районната комисия

Чл. 21.  (1)  Въз  основа  на  протоколите  от секционните комисии районната комисия обобщава данните за района и ги отразява в протокол,  в  който  се  посочват  наименованието  на района и:

1. броят  на  секционните  избирателни  комисии;

2. броят на секционните избирателни комисии, представили протоколи;

3. броят  на  гласоподавателите  в  общината (района) според избирателните списъци;

4. броят  на  гласувалите  гласоподаватели според подписите в избирателния списък;

5. броят на гласувалите според намерените в кутията бюлетини;

6.  общият брой на действителните бюлетини;

7. броят на действителните бюлетини с отговор “да”;

8. броят на действителните бюлетини с отговор “не”;

9.  броят  на  недействителните  бюлетини  и празните пликове;

10.  броят  на  подадените  заявления,  възражения, молби и взетите по тях решения.

(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по ал. 1, т. 7 и 8.

(3) Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на Централната комисия за произвеждане на национален референдум, а вторият остава в районната комисия.

(4) Районната комисия отчита резултатите от гласуването пред Централната комисия за произвеждане на национален референдум в срок до 48 часа от предаването на последния секционен протокол.

Отчитане и обявяване на резултатите от референдума

Чл. 22. Централната комисия за произвеждане на национален референдум обобщава данните за цялата страна и обявява резултатите от гласуването в срок до три дни след приключване на гласуването.

Приемане или отхвърляне на предложението - предмет на референдума

Чл. 23.  (1) Предложението, предмет на рефендума, е прието,  и  ако  с  “да”  са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.