“Изключително важният” законопроект с политическото право да свикваме референдуми с подписка се върти от седем години в НС. Внесен е през 2002 г. след 5-годишно съзерцаване подписите на хиляди граждани, искащи още от 1997 г. да се запълни дупката в Закона за допитване до народа, лишаващ ни против Конституцията от това право. Впрочем, същият закон (единодушно гласуван и от опозицията през 1996 г.) решително блокира и свикването на общински референдуми от граждани - с хитроумното изискване 50% (!?) от местните избиратели да се подпишат за това – един връх на българския пост-тоталитарен законодателен “гений”.

След внасянето му през 2002 г. проектът “своевременно” пътува до второ четене - цели две годинки. През 2004 стига дотам и... вече съвсем “своевременно” е зарязан посред гласуването (приет до осми член) и пратен за доработване в комисиите. Доработването продължава все тъй “своевременно” още три годинки и през 2008 (Ликувай народе!) планината ражда… ново многообещаващо заглавие – “Закон за прякото участие на гражданите в управлението”. През юли минава първото четене. Следва “своевременно” отлежаване шест месеца и на връх Нова година е обещано своевременно внасяне на второ четене. То започна вчера със "своевременен” фалстарт L под диригентството (режисьорът не го знаем) на предс. Л.Корнезов, който по "неопитност и неразбиране” позволи времето за второ четене и гласуване да се източи в нелигитимни дискусии по същество допустими само на първо четене. (който има време за депутатските локуми - тук) И… “Довиждане!” - проектът – пак на закачалката! Своевременно.

И неизвестно защо окончателният вариант все го няма и няма на сайта на НС, където му е мястото – сигурно за да не видим последните “подобрения”. Но от това, което се дочу, все пак се вижда какво са ни “сготвили” другарите под етикет “пряко участие на гражданите в управлението” и дали то може да се “яде”. Закичили се със швейцарски консултант – браво! Пред вас е “Балканската Швейцария”: 

От предмета на референдумите извадили данъците, таксите, бюджета, правилата за работа на НС (?!), части от Конституцията!?! НЕ МОЖЕ по това референдуми! Не може и по приети от НС закони /невлезли или влезли в сила/. В Швейцария няма такива ограничения, но консултантът мълчи. 

Броят на нужните подписи за свикване от гражданите отначало беше 350 х., сега, разбираме, вдигнали го до 600 х. (!?) –10 % от избирателите (като в проекта им преди 3 години). И ще ни го наложат като “победа” над театрално джафкащите другари от ДПС, отричащи изцяло правото. В Швейцария стигат 1% (за законодателни) и 2% (за конституционни референдуми), но консултантът оттам мълчи. 

При това за събиране на подписите сложили най-късия срок в света – 90 дни. В Швейцария срокът е 100 дни за 50 х. подписа и 550 дни (18 месеца) за 100 х. подписа!?
 
Чу се, че и въпросът на предлагания от вас (гражданите) референдум, ще се формулира от тях в НС, не от вас, вносителите – като в стария им проект от 2004. А с формулиране на въпроса може да се предреши отговора. И това го няма в Швейцария, но консултантът пак мълчи, вероятно вече няма думи! 

Само месец за “разяснителна кампания” – без никакви гаранции за свободна публична дискусия, издигане на всички възможни алтернативи и дебат между различно мислещите. При "другарски" контрол върху медиите това прави всеки референдум НЕСВОБОДЕН. 

Задължителните искания за референдум (с 600 х. подписа) кой знае защо са оставени да вървят по същата процедура като незадължителните прошения (с 200 х. подписа) – месец и повече по комисии, а после в пленарна зала. Защо? В задължителното искане е достатъчно да се провери броя на подписите и вътрешната съгласуваност на текста. 

И колко още хубави неща можеха да се вземат от законите в “белите” страни! Напр. там още при старта на подписката публикуват проекта в “Държ. вестник”, после задължително и в централни вестници и електронни медии, инфо-бюлетинът съдържа и аргументите против. Подписи се събират не само на улицата, но по всички дъжавни служби, обслужващи граждани. Има възможност за приемане проекта на гражданите от НС и без да се стига до референдум (пестят се пари). Гласува се по-пощата, гласува се електронно (пак пести пари). Гарантирани са конституционните права на отделния човек и малцинствата… 

Да не говорим, че “правото” да молим за референдум (а ТЕ да решават дали ще има такъв) е чисто губене на време – не го ли видяхме с 400-те хиляди подписа за АЕЦ?  Но не – събирай 200 х. подписа за едно прошение – повече гражданска енергия в празно пространство, така обичат другарите.  
В същата роля (на кучето след кервана) ни поставят и останалите форми на "участие" с незадължителна сила в проекта - гражданската законодателна инициатива и “общото събрание на населението” - роля на фигуранти в чужда игра. Докато в същото време са "забравени" възловото право на отзоваване и куп други форми на участие с решаваща сила.

Не стига че ни купили “стари дрехи” от развития свят, но и така ги прекроили, че да паднеш като ги облечеш. Такива са ни те  и това са плодовете на сакатия другарски преход към лъже-пазар и лъже-демокрация с беззъби симулации на "гражданско общество". Към лъже-изборите без избор под тотален ("прогресът" от тоталитарен) другарски контрол ще прибавят сега и лъже-референдуми по правила, разработени с участие на "правилните" граждански структури и затова произвеждащи добре обезопасени, подрязани, несмущаващи  другарската власт проекти за "интегриране" на поробените в управлението. Преди време (и пак с участие на "правилни" граждански структури) ни дариха лъже-достъп до публична информация - да "борим" корупцията. Пък тя... избуя двойно следващите години. 
Та и сега - поредна симулация на включване гражданите в управлението, приета без тях и затова - против тях. 

Кой казва, че е отменен чл.1 от тоталитарната конституция – всичко е под другарски контрол! И ако някой чака свобода от тяхната ръка – да пие ментетата още 100 години!  И да го боли глава.

Свобода се взема по друг начин.