|
Моето българско място в Европа го няма. Имам предвид достойно място, заслужено, а не подарено. Надявам се, един ден да стане.
Но сега България е в ъгъла и се срамува.
Когато се готвехме за приемането ни в Евросъюза, а и след това се наслушахме на приказки как люлката на европейската цивилизация била тук по нашите земи. Как държавате ни била сред най-старите на континента. Че имаме своя писменост, а св. Константин-Кирил Философ е един от закрилниците на Европа. Че винаги сме си били европейци.
Хубаво. Но в минало време.
Настоящето на България е жалко - бедна, изостанала, просеща. И неблагонадеждна.
Това е мястото, което ни „заработиха” управляващите. А ние ги оставихме да го направят.
Европа ни даде шанс, като ни прие. Със сигурност и Старата дама има нужда от нас, след като си прави главоболието да ни пусне в преметения си двор. Но въпросът сега е за нас. Пристъпихме по метеното като цигане, което обещава да е ангелче, но само мисли какво да задигне. Затова вместо да споделим сладкия плод, който с труд заедно с другите е добит, ние се оказваме с шепа кисели джанки, които ще ни вземат. Плюс шамарите, недоверието, срама самотата на отхвърлените.
Никой вече не вярва на приказките ни. Колкото по-гръмки, толкова по-недостоверни. Подсмихват се презрително на сервилниченето ни. Нормално е да искат партньор, не лакей. При това крадлив.
Вярвам, че българският народ е твърде далече от този отвратителен образ. Обикновените хора не са корумпирани, нелоялни, лъжци, крадци, некадърници, безотговорни, нагли. Такива са политиците ни.
Подобни субекти не бихме пуснали в дома си. Но им позволяваме да ръководят живота ни, да ни управляват, да ни представят пред света. Позволяваме им да ни лъжат в очите. Да ни крадат. Да се провалят непрекъснато. Не ги одобряваме, не им вярваме, но си мълчим.
И те стават все по-нагли. Чувстват се недосегаеми. Знаят, че никой няма да им поиска да си платят.
Има кой да плаща. Данъкоплатците. Електората. Ние.
Защо го позволяваме?
Не е ли защото нямаме представа какво трябва да направим?
Защото все още много, много ни липсва култура. От обикновената всекидневна, да не хвърляме на тротоара обелката от дъвка, да се усмихваме и да се изслушваме, през съзнанието за ценността на природата и старините до познанието как да пазим правата си на граждани и да накараме управляващите да бъдат стопани на страната. Да бъдат държавници. Да мислят с десетилетия напред.
Ще стане само ако покажем на политиците, че ще има възмездие за действията им. Тогава хора, чиято главна цел, когато влизат в управлението е собствените интереси, ще се позамислят дали си струва риска. И шансът начело на държавата да застанат наистина такива, които имат идеи за развитието й и знаят как да ги осъществят, ще става все по-реален.
България ще получи уважението на другите, когато започне да уважава себе си. Да отстоява собствените си интереси принципно, честно и с уважение към другите. Не тези на поредния „голям брат” срещу евентуалната му закрила - грешка, която са правили поколения управленци от Освобождението насам. Затова винаги враговете ни са били повече от приятелите ни.
Ако страната ни защитава собствените си позиции, възможността някой да ги накърни пред лицето на целия свят е доста по-малка. А шансът да получим подкрепа и приятелсто значително нараства.
Мисля, че тогава ще намеря моето българско място в Европа – равноправна, уважавана и достойна страна сред достойни партньори в съюза. Неповторима в многообразието. Страна в която настоящето и бъдещето не се крият зад величието на миналото.
| 
