Втората стъпка, която трябва да се направи, е да се въведе мандатност за упражняващите съдебната власт и (предл.)   да се премахне несменяемостта като основен принцип на съдебната система.

Третото условие е да се въведе (предл.)   изборност в съдебната система. Това означава, че съдиите, прокурорите и следователите трябва да се избират чрез жребий, а не да се назначават от определени лица. Така ще се прекрати намесата на изпълнителната и законодателната власт в съдебната.

Четвъртото условие е (предл.)   инспекторатът на съдебната власт да не се назначава от министъра на правосъдието, а да се избира чрез жребий, защото не е правилно представител на изпълнителната власт да контролира съдебната.

И петото условие е да бъде извършена (предл.)   децентрализация на следствието и прокуратурата. Трябва да се даде възможност за (предл.)   алтернативно следствие и (предл.)   независим прокурор, за да не може определени лица да се произнасят еднолично по определени случай, тъй като никой човек не е идеален.

Съставяне на държавната администрация

"Суверенът може да предаде управлението на целия народ или на по-голямата част от него, така че гражданите - магистрати да бъдат повече от гражданите-обикновени частни лица. Тази форма на управление се нарича демокрация" - Жан Жак Русо

Това означава, че в една демократична държава административния апарат трябва да бъде не само под контрола на гражданите, но трябва да бъде устроен така, щото (предл.)   при определени условия всеки гражданин да може да участва в работата на административните органи.

У нас засега това е невъзможно, тъй като на администрацията се гледа единствено като на инструмент на властта, който трябва да бъде овладян и държан здраво в ръце. Ето защо назначенията на ръководни кадри са само по линия на партийни, приятелски и роднински връзки и за граждански контрол никой не мисли. Така в българското битие е пълно с хора, които сменят една ръководна длъжност с друга, без да се е налагало някога да показват лични способности или образование. Както вече бе казано, това води до създаването на абсурдната професия "началник". За да се разбере дали един човек е професионалист или е рожба на абсурда трябва просто да му се прочете биографията. Началниците се познават по това, че почти никога не работят това, за което са учили, че сменят различни по характер дейности и прескачат няколко йерархични нива от раз. При началниците не съществува растеж на място и специализация в определена област. Професионалистите от своя страна работят това, за което са учили, издигат се постепенно в йерархията и претендират да са компетентни само в една област. Поради тази причина проблемите с администрацията у нас произтичат не от чиновника изпълнител, а от некомпетентността на политически назначената администрация, която взима управленски решения и организира работата. Ако са поставени неизпълними срокове, ако гражданите се редят по опашки с дни, ако попълват идиотски формуляри, то нека не се сърдят на хората зад гишетата, защото те нямат вина. Нека гражданите знаят, че тези, чиято професия е началник, са основният източник на безредие и некомпетентност. Административният хаос у нас ще продължава, докато не се елиминира абсолютната власт на политическите пълномощници върху държавния апарат.

В тази връзка считам, че у нас трябва да бъде направено следното: Първо, следва държавната администрация да има (предл.)   постоянна структура, която да не може да се променя от политическите пълномощници. Тук случаят е идентичен, с това което беше посочено ката слабост на изпълнителната власт - създават се структури само за да се намери работа на определени хора. Втората стъпка е (предл.)   поверяването на кадровата политика в ръцете на комисия, съставена от пълноправни граждани, избирани чрез жребий от народа. По този начин ще се сложи край на партийната политика по отношение на държавния апарат. И третата важна стъпка е създаването на правилник, регламентиращ израстването в административната йерархия. Основните критерии, които трябва да залегнат, са образователен ценз, стаж в дадена институция и специализация в определена насока. Понастоящем всички ръководни длъжности от началник на отдел нагоре се определят от политическите пълномощници, което означава, че професионализмът изобщо не е критерии в държавната администрация и не се цени. От друга страна функциалността на всяко учреждение зависи на първо място от организацията на работата и чак след това от професионалните характеристики на служителите. Лошата организация винаги е обезсмисляла професионалните способности. У нас за съжаление организацията не може да бъде добра, тъй като тези, които са отговорни за това, са до един политически назначения.

Функциониране на държавната администрация

Както вече бе казано, държавната администрация трябва да бъде подчинена на суверена и затова трябва да функционира независимо от политическите пълномощници. Това обаче не е достатъчно, за да се осигури ефикасност на административния апарат. Неговото функциониране трябва да се основава на следните принципи:

1. Публичност - тъй като администрацията работи основно с документи, то единственият начин да се осигури яснота е (предл.)   публичен достъп до документите. В противен случай администрацията работи и съществува сама за себе си.

2. Лична отговорност - редно е (предл.)   всеки един служител да носи отговорност за поверените му задължения.

3. Срочност - изготвянето или обработката на всеки един документ изисква определен период от време. Този (предл.)   период трябва да бъде фиксиран и всяко негово нарушение трябва да води до наказателна санкция.

4. Поддържане на институционална памет - това означава, че служителите в администрацията трябва (предл.)   да бъдат насърчавани да правят кариера в институцията, където работят. Информацията, уменията и опита, които се натрупват по време на работата са незаменими. Ето защо трябва да се мисли за израстване на место и издигане на местни кадри, а не за външни хора. Човешкият фактор е от първостепенно значение.

Прилагането на горепосочените принципи трябва да започва от кабинетите на президента и премиера, като най-важното условие е публичността. (предл.)   Всеки един документ, който влиза или излиза от най-висшите етажи на властта, трябва да е публично достояние. В противен случай държавното управление добива конспиративен характер.

Контролни органи

Всички органи за контрол следва да бъдат съставяни по същия начин, по който бе описано съставянето на държавната администрация, т.е. (предл.)   кадровата политика трябва да бъде поверена в ръцете на орган, съставен от граждани, избрани чрез жребий. Най-важното обаче е (предл.)   надзорът и ръководството на тези органи също да бъде поверено в ръцете на граждански комисии, а не на политическите пълномощници. Това означава, че (предл.)   ръководството на санитарните служби, на статистиката, на сметнатата палата, на държавния финансов контрол и т.н. следва да се съставят от граждани по избор чрез жребий, като в случая единственото условие, което трябва де се поставя е образователен ценз и стаж, съответстващи на работата на контролния орган.

Всички органи за контрол, които се съставят, надзирават или управляват от политическите пълномощници са съвършено безсмислени от гледна точка на суверена, тъй като те работят в интерес на политическите пълномощници.

За гражданското участие

Вече бе споменато, че администрацията, а това важи и за органите за контрол, трябва да бъде съставена така, щото всеки гражданин да може да вземе участие в тяхната работа. Това означава, че гражданите от пасивна страна в тези отношения се превръщат в активна. Например (предл.)   всеки един гражданин да присъства при определени условия на проверка, извършвана от данъчните органи. Нещо повече, (предл.)  всеки един гражданин при определени условия трябва да може  да участва за определено време в работата на административните органи. Тук трябва да се отбележи, че съвсем не е необходимо да се поставя условието за образователен ценз за много от административните дейности. Очевидно е, че не се иска никакво специално образование, за да се констатира, че някой си е хвърлил боклука където не трябва, че се строи незаконно, че липсва пожарогасител и т.н. Не е необходимо да си пътен полицай, за да установиш, че някой шофьор е пиян или, че някой кара с превишена скорост.

Много са дейностите, които могат да бъдат извършвани от гражданите, но които са превърнати в чиновнически служби и които раждат само корупция и всеобщо неодобрение.

Предоставянето на гражданите на правото да участват в работата на администрацията е висше право на народа суверен. В действителност точно това е свободата, до понесеш отговорността на управлението. Много е лесно да се псува този или онзи, важното е суверенните граждани пряко да участват в собственото си управление. Аз не се наемам да говоря, че гражданското участие ще направи живота идеален, но със сигурност ще премахне много от недостатъците на днешната действителност. Примери мога да се дадат много, още от античните републики, където не е съществувала платена администрация, та до наши дни , навсякъде, където народът пряко упражнява властта си, престъпленията са по-малко, а наказанията по-човечни.

За обхвата на суверена

Досега не бе споменато нищо по този въпрос. Традиционно суверенитетът се придобива след достигане на определена възраст. Считам за уместно гражданското пълноправие да се придобива след покриването на (предл.)   образователен ценз. В момента действащите закони правят задължително образованието до 16 годишна възраст, което на практика означава, че всеки полуграмотен човек може да упражнява власт. В действителност законът не се спазва и броят на неграмотните е много по-голям. От друга страна изискванията на съвременния свят са далеч по-високи от това, което е заложено като минимум в България. В стопански и политически план е необходимо да има образовани хора. Демокрацията означава отговорност, а каква отговорност може да се търси от хора, които са неграмотни. Простият човек е в състояние да извърши единствено простотии. Не е логично управлението на автомобил да се счита за по-висшо деяние от управлението на държавата, защото у нас за шофьорска книжка се иска средно образование, а за съставянето на държавната власт не се иска нищо.

ЗА СУВЕРЕННИТЕ ПРАВА НА НАРОДА

И накрая нека обобщим суверенните права на народа:

1. Правото на законодателна инициатива, решение и контрол

2. Правото на пряко и поименно съставяне на законодателния орган и извършването на промени в неговия състав

3. Правото да налага решения на изпълнителната власт, с които да и постановява какво да прави

4. Правото да съставя пряко и поименно изпълнителната власт и да извършва промени в нейния състав.

5. Правото да бъде съдия и сам да избира съдии

ПОСЛЕСЛОВ

У нас никой не говори за свободата, сякаш тя не съществува или е нещо безсмислено и ненужно. Обратно, всички говорят само за власт и непрекъснато се оплакват, че не им стига. Когато я имат, борбата е кой да вземе цялата власт и да налага еднолично своите решения.

Ние българите имаме един основен проблем, който се състои в това, че не вярваме в свободата. А свобода има само тогава, когато народът решава и носи отговорност. Ние или не разбираме свободата или ни е страх и предпочитаме робството на чуждите решения. И докато не решим този въпрос със самите себе си, никой няма право да се оплаква от нещастната си съдба.

мм: По-точно не разбират, че свободата е власт.  да определяш условията на живота си. А това значи да участваш в решаването и в публичната сфера, защото и там определят условия на живота ти. За да е пълна личната свобода, тя трябва да се реализира в две измерения – не само в частната, но и в публичната сфера. Без участие в управлението на общите условия на живота ни, без глас в определянето на тези условия ние не сме напълно свободни, защото други определят част от условията на живота ни.

Че в твоята свобода влиза също и твоята власт върху държавата и докато нямаш тази власт не си свободен, защото други определят онази част от условията на живота ти, които не можем да определиме по отделно в частната си сфера.

доката не вземем властта в държавата сам да си господар на живота си, това означава и господар на общите условия на живота си. И след като тези условия се определят със закони от държавата, то участието и/или контролира в правенето на законите и тяхното прилагане е също част от нашата свобода.

Не разбират, че си по-свободен като участваш във властта, а не като бягаш от нея, че свободата от властта се постига с влизане в нея, защото все едно някой някак трябва да определя общите условия на живота ни и тогава по-добре е и ти да участваш – те не могат да се определят лично и от всеки поотделно. Следователно основният проблем е, че гражданите не искат власт –  не искат да решават /не толкова да не носат отговорност/, защото не разбират, че това ще ги направи по-свободни, отколкото бягството и играта на криеница с държавата.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Конституция на Република България

2. Закон за съдебната власт

3. Закон за държавния служител

4. Закон за конституционния съд

5. Закон за върховния административен съд

6. Закон за местните избори

7. Закон за народните представители и народните съветници

8. Закон за избиране на народни представители, общински съветници кметове

9. Закон за избиране на Велико народно събрание

10. Избирателен закон

11. Наказателно-процесуален кодекс

12. Наредба № 27 от 13.12.1994 г. за съдебните заседатели

13. Джон Лок, Два трактата за управлението, С, Гал-Ико, 1996

14. Шарл Монтескьо, За духа на законите, С, Наука и изкуство, 1986

15. Ж.Ж. Русо, за обществения договор или принципи на политическото право, С, Наука и изкуство, 1988