|
|
 ГЛАВНА (ново броене след 60 000:) 16:05 |
|
|
Омнибус за пряка демокрация |
Граждани от Германия ни подават ръка
Във всеки човек, казва скулпторът Йозеф Бойс, е скрит художник, способен да твори не само предмети на изкуството, но и самия свят, в който живеем. Светът като произведение на изкуството, сътворен от всички хора по законите на красотата… Нима не желаем всички един красив свят? Но колко и кои от нас създават днес света ни? Колко са допуснати и колко са изключени от правенето на нещата такива, каквито са? С какви последици?
Не произвеждат ли сегашните “творци” на света ни повече кризи и страдания отколкото красота? Дори в Европа се трупат хронични проблеми, продукт на лошо управление – растящ държавен дълг, корупция, безработица, деца, отглеждани в мизерия, несправедливи и неефективни данъчни системи, недостатъчно финансиране на здравеопазване и пенсионни фондове, некачествено образование… Светът е пред екологична криза.
Технологичните постижения не компенсират вредата от лошото управление, което при това вдига и тяхната цена (човешка и природна), дели несправедливо плодовете им и допуска използването им от малцината “избрани” против останалите.
Красотата ще спаси света, но Бойс открива, че няма красота без свобода. Че е нужно всички да се включат в съзиданието за да получим един красив свят – не само в частната, но и в публичната сфера. Нима във втората не се твори /и разваля/ голяма част от живота ни? Нима личната свобода е възможна без публична свобода – възможност да определяме не само частните, но и общите условия на живота си? Нима сме свободни, ако други без нас и против нас се разпореждат с общите ресурси на земята и пишат “правилата на играта”? И след като представителната демокрация очевидно не осигурява достатъчен котрол на обществото върху публичното управление, не е ли ясно, че ни трябва по-силно ПРЯКО включване на гражданите?
От думи – към действие: През 1971 г. скулпторът основава в Дюселдорф “Организация за пряка демокрация чрез референдум” и започва да пропагандира своето “разширено понятие” за културата и изкуството като сътворяващи и самото общество чрез пряка демокрация. “Омнибус” значи “автобус за всички” – никой желащ не е изключен от равноправно и автономно участие в “сътворяването на обществото” – от “социалната пластика/скулптора”. Носителите на идеята, вкл. сдружението “Mehr Demokratie” /”Повече демокрация”/ посещават десетки градове годишно и ето днес във всички германски провинции (федерални единици) е извоювано правото гражданите сами да свикват референдуми.
Продължава борбата за такова право и на федерално равнище, продължава борбата за работещи права там, където управляващите хитроумно са “дарили” гражданите със спънати и неработещи “права” на пряка демокрация.
С появата на ЕС въпросът за пряката демокрация отива на европейско равнище. Щом голяма част от националния ни суверенитет (властта ни) отива в Брюксел, нужно и ние, гражданите да я последваме там – ако не искаме да я оставим в ръцете на шепа лобисти и бюрократи. Нужни са ни всички необходими права за решаващо и при нужда пряко включване в общоевропейското управление. Не “право” да молим ЕК, а сами да свикваме общоевропейски референдуми, когато решим, че е необходимо. Никой не освобождава представителите – трябват ни, но ние, гражданите като суверен се нуждаем от реална власт на всички равнища, където се оперира със съдбата ни.
И ето, непримиримите ни събратя от Германия, понасят идеята за пряка демокрация из Европа (шило в торба не стои). Започват с 12 страни от Юго-Източна Европа. Защото там (1) е люлката на демокрацията (вкл. пряката такава), а дне там (2) по-нужна пряка демокрация поради относително по-слабото гражданско общество – белязоно от печата на две азиатски “присъствия” то се нуждае от по-силни инструменти за контрол на отделния гражданин върху държавата и от братско рамо за да стъпи на краката си.
Отдавна искаме такива права и в България, но силите тук са неравни или не успяваме да ги обединим. Резултатът е фалшиви неработещи права (събирай 500 000 подписа за 3 месеца за да свикаш референдум) и това ще продължи, докато ние, гражданите не станем сила, с която се съобразяват.
Затова не може да не ни радва инициативата на европейски ни съграждани от Германия. Заедно ще бъдем по-силни. Поотделно не можем да преобразим обществото.
На 17 -19 септември пред “Националната галерия за чуждестранни изкуства”, до Храм-паметник “Св. Ал. Невски” в София ще спре Омнибусът на красотата и свободата, потеглил от Германия да свърже хора, искащи едно и също. На 17 септ., 18.00 ч. в Гьоте-институт на ул. “Будапеща” №1 ще има открита дискусия, всъщност – начало на дебата каква демокрация ни е нужна в Европа.
Включета се! Не за думи – за дела. Влезте в “работилницата за социална пластика”! Събудете твореца-гражданин в себе си – да сътворим красив за всички свят!
“Гражданско участие и пряка демокрация”, София,
freeinf@gmail.com
http://edname4ta.dir.bg
4708837, 0886638024
|
03 Септември 09, 16:05
 Коментари (3)
|
|
