пряка демокрация (direct democracy)

 
пряка демокрация (direct democracy)

 
Рейтинг: 3.00
(268)
ГЛАВНА (ново броене след 60 000:)
Връзки / LINKS
КОНТАКТ И ОРГАНИЗАЦИЯ
Календар
Анкети
"Ф" като “фалшиво” / F like "fake"
Лични файлове
Музика
Изпрати картичка :)

БЛОГ АРХИВ
«« декември 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31


Мирно кротко Публикации Галерия ХРОНИКА и ИСКАНИЯ Открит ФОРУМ

ГЛАВНА (ново броене след 60 000:) 18:56
« Обратно
Ще ни излъжат ли с подрязан закон за референдумите?
Даряват ни ново политическо право

На харизан кон зъбите не се гледат, но със свободата не е така. На нас българите oт Освобождението до сега все ни подаряват свободата, а после гледаме… изчезнал някъде подаръкът. Ето, от 10 ноември насам ни подаряват демокрация – колкото искаш партии, вестници, свободни избори… Красиви подаръци свише. И? Колко струват?

Сега от 2003 г. ще ни даряват с ново политическо право. Важно право – да свикваме сами национални референдуми. Единодушно го “забравиха” (управляващи и опозиция), когато 1996 г. приеха Закона за допитване до народа. Но хайде да не гледаме назад, да видим новия проект.
Хубав! Като “Кадилак”. Но и на “Кадилака”, ако му извадиш някои бурмички ще стане най-много за кокошарник. Красив и толкоз. С правата е същото. За да работи едно право, трябва да са му на място всички “бурмички”. Иначе “скърца”, “друса” и все не стига там, където обещава заглавието. А пък за политическите права е правило да им вадят “бурмичките” – защото става дума за власт.
Да погледнем от какво се състои едно право на референдум, свикван или не от гражданите.
- Ами първо, определя се за какво може да се правят референдуми – по какви въпроси. Ясно че съдебни решения не могат да се гласуват на референдум. Нито изпълнителски правоприлагащи решения. Но проектът е казал, че не можем и за конституцията, и за бюджета, и за данъците… да решаваме с референдум! Е, кой е суверенът в тази държава?
- После – с колко подписа се свиква референдум, когато го искат гражданите – праг за свикване. Предложената цифра от 500 х. е препъващ, да не кажем забраняващ праг.
- Как се събират подписите за инициативата – помага ли държавата, “обществените” медии? В проекта те са освободени от всякакви ангажименти да подпомагат процеса в тази фаза.
- Кой, кога, докога може да формулира въпроса и алтернативите, по които се гласува? Според проекта, НС “определя въпроса” за гласуване, не инициаторите. Ами, формулирането на един въпрос може да предреши отговора!
- Има ли и какво публично обсъждане, колко дълго трае, кой, с какви ресурси го прави, помагат ли и как държавата и “обществените” медии в тази фаза? Проектът предвижда равнопоставеност (добре!), но… в една “разяснителна кампания”, т.е. еднопосочна, т.е. НЕ Е обсъждане.
- Начин на гласуване – къде и как (технически) се гласува. Скъпият начин е “естествена” преграда за провеждане на повече референдуми, а за настоящия проект възможностите за гласуване, предлагани от новите технологии (Интернет и др.) не съществуват. А после ще ви кажат – скъпи са референдумите!
- Начин на избиране – между “да” и “не” или между повече варианти, алтернативно или преференциално (с класиране на алтернативите). Проектът си знае само “да” или “не”. Верно, по-лесно изглежда, и просто, но животът не е черно-бял – и пресяването на множеството реални алтернативи предрешава избора в една или друга степен.
- Праг за валидност – минималното участие, необходимо за валидност на референдума. Тук предвиденият минимум участие (една трета) е едно добро решение, но още по-добре без кворуми. Всяко решение засяга определен кръг хора - може да е целия народ, но може и да не е. Участват и решават заинтересованите. По каква логика естественото неучастие на незаинтересованите ще се тълкува като вот против? А кворумът прави точно това.
Това са възловите точки. Без детайлите. “Дефект” в една от тях може да блокира всички останали – така, че като краен резултат да няма референдум – т.е. решение според народната воля. – Или въобще няма да се стигне до гласуване, или ако се стигне, то няма да изрази народната воля – ще я изкриви или просто отстрани от решаването.
Настоящият проект съдържа дефекти почти във всички възлови точки. Налагат ни (без да ни питат!) едно право, което трудно ще работи. За да ни кажат после “имате права!”. За да се покажат, че дават права.
В света има немалък опит с референдумите, позволяващ да се видят и избегнат възможните дефекти. При желание. Но желанието го имат тези, които искат правото да работи. А тези, които не искат това, наричат дефектите “подобрения”. За тях е идеално, ако “демократичният модел” ни включва в “предверието” и ни отстранява от “централния пулт” на държавното управление. Да сме “аут”, но с илюзия за участие!
С една дума, в сегашния си вид проектът е една “предизвестена смърт” за всеки опит да се свика референдум “отдолу”, особено ако се засягат интереси на властимащото малцинство (казва се олигархия). Е, а ако не засяга техни интереси, новата “играчка за участие” може и да произведе някой и друг консултативен (значи необвързващ) референдум по някой и друг формулиран и разяснен свише, безобиден, периферен и като правило насочващ въпрос.
Този тъжен (и сто пъти гледан) “филм” с подаръците на демокрация в България ще продължи да се върти, докато много, ама наистина много хора не поискат мирно, но категорично ТОЗИ И ДРУГИ ВАЖНИ ЗАКОНИ, ЗАСЯГАЩИ ВРЪЗКАТА на гражданите с властта да се приемат с РЕФЕРЕНДУМИ след ВСЕНАРОДНО ОБСЪЖДАНЕ.
Това е борба за власт. За включване на изключените. Ако ние, гражданите на България искаме да сме господари на съдбата си, трябва да станем господари и на държавата си. Защото публичната свобода е част от личната ни свобода. Иначе сме роби. с подарена “свобода”. Политическата свобода се ВЗЕМА, може и без насилие. Но става заедно.

Мариана Иванова, „Гражданско участие и пряка демокрация”


Лош сън с продължение

Октомври по-миналата година на базата на 4-5 проекта за промени в Закона за допитване до народа, разгледани на първо четене в НС, беше изработен единен проект за второ четене. За “прелестите” на този проект и ограниченията, с които той “обезопасява” бъдещото ни право да свикваме национални референдуми писахме в “Труд”, 10 дек. 2003 г. Надявахме се опасенията ни да бъдат чути. Чакахме…
И ето в началото на юни 2004 г., въпросният проект се появи на второ четене с още няколко идеи на комисията за ограничения в предмета и процедурата на опасното право:
От и без това орязания кръг въпроси, допустими до всенароден вот предлагат да се извади още ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА, ОТБРАНАТА, НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ и АКТОВЕТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ.
Прагът за стартиране на референдум с подписка вдигнали нагоре с още 100х. - до 600 х. подписа (9% от избирателите).
Отделни депутати предложиха още варианти (в комисията или на самото второ четене в пленарна зала). Едни, искат още ограничения. Напр. депутат Васил Маринчев е предложил прагът (броят на подписите) за свикване на референдум от гражданите да отиде до 15% от всички избиратели. И ще мине - в ТОВА НС ще мине. Мариана Костадинова и др. поискаха да не можем пряко да решаваме за данъците и бюджета. Какъвто бил беден и гладен народът след като “създадохме един свръхбогат червен елит и изключително много бедни хора” и… “искал (народът) някой да му дава, а той да взема и да вика “Долу!” - щял да премахне всички данъци и да “срине държавноста”, тревожи се депутат Х. Кирчев от ПГСДС. Създали значи “свръхбогат червен елит”, а сега го пазят от ограбения народ като лишава последния от политически права! Грижовни “представители”, няма що. За кого, обаче?
Но имаше и предложения в демократична посока - напр. за отпадане на консултативните (необвързващи) референдуми - т.е. всички да са решаващи (група от 7 депутата плюс един отделно), за оставане в предмета на референдумите, онова, което комисията извади - конституцията, данъците, бюджета, горните три сфери (от същите депутати), организацията и дейноста на НС (от същите + още 4-ма депутати), вземането на външни заеми, решения за война и мир, изпращане на наши войски вън, допускане на чужди у нас (един депутат), въвеждане на задължителни референдуми по някои въпроси (един депутат) и др.
За прага ясно – все по-високо и по-високо! Дано се препъне всеки, взел насериозно чл. 1 на Конституцията (че народът управлява “и непосредствено”). Ще кажем само, че в Италия, Швейцария и Словения този праг е между 1 и 2.5 % от избирателите. В американските щати тези проценти са в диапазон от 3 до 7% от всички избиратели. Това са лидерите. В Словакия, Латвия, Литва, Бавария – между 9 и 12%. Ние къде ще се наредим? Защо между последните? Защото някой там решил така? Без да ни пита?!
Що се отнася до изваждането на външната политика и актовете на изпълнителната власт от кръга на референдумите, то това е истинска иновация, български и балкански “принос” в конституционното право. В епохата на глобализацията не можело референдуми по отношенията ни със света!?
А да се изваждат актове на МС от предмета на референдумите означава да се поставя изпълнителната власт над законодателната. Защото със закон или решение на НС може да се реши всичко и само това, което законодателят реши да остави на изпълнителната власт, се решава от нея.
Но да видим какво от това, което се предложи, прие дотук мнозинството. Лятото, след доста странни отлагания два месеца, приеха едва 4 параграфа и без особено да се налага върнаха проекта в комисията за доглеждане на идеите за външната политика, отбраната и националната сигурност. А в което мина дотук, НС отхвъли всичко разширяващо правата ни, но прие почти всичко, което ги стеснява. По куп въпроси въобще забраниха на народа да гласува пряко, по други (най-основни) ще “гласува” в нерешаващи референдуми, а в решаващи ще гласува по каквото е останало. Само да помолим за референдум (когато НС разрешава) ще бъхтим за 300 или 700 х. подписа. Броят на подписите за обвързващо искане още не е гласуван, но там ни чака милион. В Италия стигат 500 х. (а е малко по-голяма страна от нас).
Не се събират и десетина депутати, гласували в обратен дух - протоколът показва, че някои от вносителите на демокритични варианти са гласували против собствените си предложения. Да не говорим, че председателят забрави да постави на гласуване едно от тях. Цирк “Буш”!
Едно е ясно - и поредното НС е безкрайно стиснато на демокрация. За кой ли път в “демократичните” реформи ни подаряват “торта”, която после да изядат сами.
Защо са ни орязани права? Защо ни е фасадна “демокрация”! Ако такива основни закони като този и избирателния не се приемат след всенародно обсъждане и одобрение - по-добре въобще да не се приемат. Защото само прикриват липсата на реални политически права.
Римското частно право е измисляно 1000 години, конституционното право – още 500. Защото изглежда не е лесно да се намери баланса между човешкото равенство и свобода – и в частната, и в публичната сфера. Но виж, за поддържане на неравенството и несвободата винаги са били нужни по-малко време и мисъл - страхът от народа винаги по-лесно намира “решения” отколкото грижата за свободата му.
И все пак тук грешката е в друго – в това, че ЧАКАМЕ – от ТЯХ, управляващите да се погрижат за народа си. Ами няма да се погрижат - без наша помощ! По-реално е ние, гражданите на тази държава сами да се погрижим за общите си интереси. Така както се грижим за частните. Нима не искаме да имаме контрол върху решенията, които определят живота ни? Нима публичната свобода не е част от личната ни свобода? Кога ще го разберем? Кога ще се събудим? “Преходът към демокрация” в България отдавна прилича на лош сън. И той ще продължава. Докато някой спи… Нима обединени не бихме имали достатъчно сили за да извоюваме мирно и по цивилизован начин реална демокрация в страната си?

Гражданско участие
15 ноември 2004




До Народното събрание на Република България

ИСКАНИЯ

Уважаеми дами и господа народни представители,

Проектът за изменение на Закона за допитване до народа предвижда за първи път да се даде на българските граждани право сами да свикват национални референдуми.
Но същият проект съдържа недопустими и противоконституционни ограничения в предмета и процедурата за прилагане на това право, които, ако бъдат приети, значително ще ограничат и практически ще осуетят реалното му използване.
Категорично ПРОТЕСТИРАМЕ срещу опита тихомълком да се въвеждат недопустими предметни и процедурни ограничения в най-важното ни политическо право – да упражняваме и пряко държавната власт в България, съгласно чл. 1 на Конституцията!
НАСТОЯВАМЕ, като граждани на България, заинтересовани да участват и пряко в управлението на страната, законодателното уреждане на правотото ни на референдум да отговаря на следните изисквания:
1. Национални референдуми да са допустими по всички въпроси, решавани с Конституцията, със закони или с актове на централната изпълнителна власт. Настояваме да се премахнат предвижданите в проекта недопустими ограничения в предмета на референдумите, противоречащи на чл. 1 на Конституцията, а именно изключването от предмета на референдумите въпроси за изменение и допълнение на Конституцията, въпроси от компетентността на Великото Народно събрание, въпроси касещи държавния бюджет и данъчното облагане, въпроси на външната политика и актовете на централната изпълнителна власт. За защита на социални и малцинствени права и интереси да се въведе проверка от Конституционния съд.
2. Да отпаднат консултативните “референдуми”, които нямат обвъзваща сила. Това не са референдуми, а допитвания и следва да се уредят отделно от референдумите.
3. Да се свали до 100 000 (за закони) и 200 000 (за конституцията) неоправдано високия “праг” от 600 х. подписа за свикване на национални референдуми от гражданите и се премахнат всички други “прагове” в броя на подписите при упражняването на това наше право.
4. Никой друг освен инициаторите на референдума или лицата, предлагащи алтернативи в хода на обсъждането, да няма право да формулира въпросите, поставяни на гласуване в референдума като предрешава и ограничава избора ни по този начин.
5. Да не се ограничава броя на алтернативите издигани за гласувене по даден въпрос и се позволи издигането на всички алтернативи, отразяващи различните интереси в обществото по даден въпрос.
6. Да се задължат държавата и публичните медии да ни съдействат при събирането на подписи и информирането на всички граждани за всички техни инициативи.
7. Да се въведе процедура за проверка конституционността на предложенията за референдум.
8. Вместо предвидената в проекта еднопосочна “разяснителна кампания” да се осигури от държавата и “обществените” медии пълноценно публично обсъждане, позволяващо на всички да чуят всички мнения, въпроси и предложения в хода на референдума.
9. Да се предвиди възможност за гласуване по пощата и електронен път (по Интернет, мобифон, електронна карта).
10. Този закон и всички закони, регламентиращи участието на гражданите в упражняването на властта да се приемат с референдуми след всенародно обсъждане.


С почит: …………………………..


Копирайте текста (допълнете свои неща)
напишете името си след “С почит:”
и го изпатете тук:
infocenter@parliament.bg,bta@bta.bg,bnr@nationalradio.bg,news@bnt.bg,info@zone168.com,novini7@worldnn.com,politica@novinar.net,sofia.newsroom@reuters.com,freeinfobg@yahoo.co.uk,com,web@darik.net



21 Ноември 06, 18:56    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.4306