|
|
 ГЛАВНА (ново броене след 60 000:) 09:39 |
|
|
"МЕГА-ТЕНДЕНЦИИТЕ" на Джон Нейсбит или все повече господари на съдбата си /John Naisbitt's Megatrends/ |
През войната американците прилагат с разузнавателна цел т. нар. контент анализ - извличане на скрита информация за дадена страна чрез обработка на целия обем публикувани данни. Книгата на Нейсбит ("Megatrends. New York, 1984") обобщава резултатите от 12-годишно аналогично изследване на съвременното американско общество, при което са открити десет основни (мега-)тенденции:
1. От индустриално - към информационно общество.
2. От форсиране на технологиите (forced technology) - към висша техника с висше обслужване (high tech / high touch)
3. От национална към световна икономика
4. От краткосрочно - към перспективно (long term) мислене
5. От централизация към децентрализация
6. От помощ чрез институции - към самопомощ
7. От представителна демокрация - към демокрация на участието
8. От йерархии - към мрежи
9. От севера - към юга
10. От или/или - към множественост на решенията (multiple option)
Това е резюме на част от идеите и проблематиката в тази книга, касаеща настоящето и бъдещето на съвременния свят, а следователно може би и нас. Собствената ни изостаналост едва ли може да е аргумент за интерес само към "старите дрехи" на развития свят. Едно от преимуществата на изостаналите е, че не им се налага сами да откриват най-новите модели - щом са вече създадени, пътят ни до тях е по-кратък.
ОТ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ КЪМ ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ
Аграрното и информационното общество (за разлика от индустриалното, което стои между тях) са децентрализирани общества. Към 1976 г. нарастващата сила на децентрализацията получава превес над остатъчните тенденции към централизация. Навсякъде из Америка залязват всеобхватно-ориентираните, "чадърни" образувания - общоамерикански списания, Американската медицинска асоциация, общонационалните TV мрежи и др. като същевременно се наблюдават "бракове на динозаврите" - сливания с цел оцеляване на такива (обречени) институции (Националната Асоциация на производствениците с Амер. търговска камара, големите профсъюзи). ... Америка се движи към почти безпрофсъюзно общество. ...
В политиката вече не е важно, кой е президент, ... защото реалната политическа власт, т.е. способността да се свърши работата, се измества от Конгреса и Президентството към щатите, градовете и пр. Показател за това е съотношението между внесени и приети нормативни актове на местно и национално (федерално) равнище (1981-82): В Конгресът - 500 (3,3%) от 15000, а щатите общо - 50 (20%) от 250000. ... Местните банки посягат вече дори към федералните резерви.
Аналогични са симтомите и в характера на лидерството в Америка. Няма вече големи "капитани" в индустрията, в изкуствата и науката, в гражданските права или политиката, ... защото последователите вече не създават този тип лидери. ... Демокрацията създава силно, жизнено ОБЩЕСТВО ... и ние нямаме нужда от силни ЛИДЕРИ освен в кризисни периоди. При криза ние избираме Линкълн и пр., а между кризите избираме "как му беше името".
Участието в изборите за президент и за Конгреса пада от 62 (1952) на 53 (1980), респ. 42 (1954) - 35 (1982), но броят на местните инициативи и референдуми за същия период расте в някои райони с 75-80%. ... Така че ние участвуваме в политиката все повече на местно равнище и отново повече ни занимават различното, а не общото (сходното) между нас. Регистриран е грамаден отлив на жители от големите градове.
Засилват се споровете по разширяване правата на щатите - най-често за екология и енергетика. Тук таме могат да се чуят и заплахи с отцепване (в щата Юта губернаторски съветник говори за "нова западна нация между река МаКензи и Рио Гранде", в оборот е идеята за "западен президент", защитаващ регионалните интереси на Запада). Диспутът Север(Изток)-Юг(Запад) е най-вече за цената на енергията. ... Създадена е Комисия за разпределение на функциите между щатите и федералното ръководство. На базата на уникални местни проблеми и ресурси се ражда т.нар. нов регионализъм.
Но връзката между щатската политика и по-малките местни единици, респ. гражданите не е автоматична. В Калифорния самостоятелността на щата от федерацията намира израз в отхвърляне контрола на въздуха, ... увеличаване на местната корупция, в лабиринт от местни норми, раздуване на местната администрация и пр. Но това не остава незабелязано - следват претенции отдолу за още децентрализация. Областите (графствата) сами свалят долу щатски функции, съдят щатската администрация и пр.
Залезът на централизираните решения отгоре-надолу се придружава от грамаден подем на низова политическа активност навсякъде. Около 20 млн. души са самоорганизирани сега около решаването на разни проблеми и дейности. 25% от населението се заявяват като членове на т.нар. съседски групи, чието влияние и претенции за участие растат. Това изменя структурата на политическите процеси на много места: В Медисон, щат Висконсин, гражданите не са повече "гумен печат" за решенията на местния планиращ орган, който сега предоставя за обсъждане пред неформалени сесии на съседските групи списък от алтернативи за своите планове. Аналогично навлизане на гражданите в управлението е открито и в Илиноис, Калифорния, Ню Йорк, Мичигън.
Съседските общности се занимават на местно равнище с проблеми като образование, престъпност, равен достъп до капитал (срещу кредитната дискриминация), отпадъци. ... Повече от 5 млн. членуват в граждански групи за наблюдение на престъпността. ...
На това равнище се очертава тенденция към професионализация - в над двадесет щата се използват платени професионални организатори, спонсорирани от църквата и др. Основател на групите за обучение на гражданите в организирана съседска дейност е Саул Алински (още от 60-те години). Някои показателни акции: протестни демонстрации на над 100 съседски общности в Чикаго по разпределението на местния бюджет и на федералните субсидии; подобни действия срещу антиекологични проекти (събаряне на елекропроводи); законодателни искания за контрол върху банките (6-месечни отчети) при финансирането на местни интереси; обединени бойкоти на някои производители и др. ...
Енергийните проблеми са регионално уникални. Тук местният натиск касае източниците (централи, работещи с отпадъци, данъчни стимули за алтернативни източници ...) и икономичното потребление (размер на прозорците, изолация и соларни устройства във всички нови жилища, велосипедни пътеки е т.н.) ...
Удължават се мандатите на губернаторите, удължават се годишните сесии на местните законодатели, засилва се тяхната данъчна активност, постоянно балансирани са вече местните бюджети, приемат се нови местни конституции, все по-висок е професионализмът долу. ... Щатите (местните единици) възраждат традиционната си роля на лаборатории за демокрация ..., поемайки борбата срещу наркотрафикът, организираната престъпност, незаконния хазарт, антиекологични проекти. ...
ОТ ПОМОЩ ЧРЕЗ ИНСТИТУЦИИ - КЪМ САМОПОМОЩ
Това е движението от общество на менаджери към общество на все повече самоуправляващи се предприемачи. 15 млн. от гражданите са включени в 500 х. групи за самопомощ, създадени почти за всеки възможен проблем: пенсиониране, отслабване, алкохолизъм, разводи, псих. заболявания, инициатива "излишното харчене е болест" (Big Spenders Anonymous), стари жилища, престъпност, правосъдие (пенсионирани съдии гледат срещу заплащане някои дела, вън от държавните съдилища.) Към Форд фондацията е създадена Корпорация за подкрепа на местните инициативи.
ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ - КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ НА УЧАСТИЕТО
Ако едно решение засяга живота на дадени хора, те трябва по някакъв начин да участвуват в неговото изработване.
70-те години поставиха началото на ерата на участието в политиката с безпрецедентно увеличаване на референдумите и инициативите с все по-висок процент на участие в тези форми на "пряката демокрация". ...
Ставаме нация от независими хора, пише Нейсбит, ... все по-малко идентифициращи се с дадена партия. Много скоро ще се счита за ограниченост да се обявиш твърдо за привъженик на демократи или републиканци. Политическата левица и десница са мъртви: цялата дейност ще се генерира от един радикален център. ...
Налице е постепенно, но отчетливо изместване на властта от ръцете на официално избрани функционери към пряко гласуване в местни инициативи и референдуми. Политиците са все по-малко важни. ...
С революцията в комуникациите, с по-високото образование на избирателите, с по-високото самочувствие и увереност на гражданите, че могат сами да вземат отношение по един или друг въпрос, идва краят на представителната демокрация и на партийната система. ...
Ядрото на политическата власт се изтегля от ръцета на изборните представители и се връща главно в две сфери: пряко гласуване в референдуми и низовата политическа активност. И в двата случая решават гражданите, а не политиците.
Новите политически партии - Освободителна (Libertarian) партия, Гражданска партия, Партия на правото на живот, т.нар. Кампания за икономическа демокрация (The Campaign of economic democracy - CED) вече слагат отпечатъка си върху местната политика. Те едва ли ще претендират за победа на общонационално равнище (където все още цари монополът на двете големи партии), защото ... политичеките партии на бъдещето ще бъдат силно локализирани.
През 70-те години е налице удвояване на преките граждански инициативи (175 общо). През 1982 г. са организирани 55 щатски инициативи срещу 10 през 1970, плюс стотици местни.
И все пак това е само началото в тази тенденция. Инициативите (правото на гражданска инициатива, чието упражняване открива определена процедура - подписка, връчване, разглеждане, обжалване и т.н. - бел.ред.) са узаконени в 23 щата и в 100 града, но проинициативни групи действуват в още 10 щата. Формата се подкрепя от всички политически течения. Съществува вече и гупа "Инициативна Америка" насочена към формиране и на общонационален инициативен процес. ...
За разлика от референдума - инициативата се поставя на гласуване пряка от гражданите, докато референдумът е форма на законодателна дейност на гражданите, независимо откъде идва инициативата. ...
Един от движещите мотиви на разглежданата тенденция е искането за повече отчетност (accountability) на управляващите, вкл. и правото на предсрочно отзоваване (узаконено в 12 щата).
Четири важни момента се открояват във връзка с инициативите:
- нови теми в политиката - забрана за наторяване от самолети, изтегляне общински средства от банка работеща с Южна Африка, отхвърляне данък върху продажбите на бензин, помещения без пушене, забрана на невръщащи се бутилки и консерви, височината на сградите, цвета на уличните светлини, за мораториум върху АЕЦ (9 щата, малко успешни), замръзяване на атомното въоръжаване (...Не е технология, а политика)
- процесът, не темата е важното нещо отначало - напр. при рязкото съкръщаване на данъка върху собствеността в Калифорния от 58 на 1% (стартира с 1,5 млн. подписа), респ. искането за повече отчетност на местните бюджети не не конкретния предмет преминава в инициативите на другите щати, а самата форма става "вълна". ... Така или иначе гражданите влизат пряко в данъчната политика. ...
- може би тенденцията е без перспектива на федерално равнище поради тенденцията към децентрализация. Предложението на John Forster и Roger Teldchow - гражданите да издигат за гласуване закони на федерално равнище с подписи на 3% от гласоподавателите не минава в Конгреса.
- като всяко друго нещо - инициативите имат и минуси ("власт на тълпата"), но в крайна сметка остават много нужна гаранция на демокрацията. Друг минус е разширяването на познатите слабости в избирателния процес - подкупи, измама и пр. Трети минус - застрашаване правата на малцинствата. ... И още - едно изследване показва голямата уязвимост към дебалансиране на преките инициативи от страна на икономическата власт на корпорациите. Но налице са и изключения в това отношение - в два случая, въпреки многократно по-големите разходи корпорациите губят. Зависи от действителната заинтересованост (като при рекламите).
Но когато се говори за участие, според Нейсбит става дума е не толкова за участие в политиката, а повече и дори най-вече за участие в корпорациите (потребителско движение, външни директори, нова активност на акционерите, тенденцията към по-големи права и участие на работещите във фирмата).
Никоя друга местна институция не е по-важна за ежедневния живот от корпорацията (местоработата). Тук са заплатата, успехът или неуспехът, здравето, инвестициите, повечето социални връзки, факторите силно влияещи върху качеството на живота ни. ...
Потребителите са в икономиката, това което са избирателите в политиката. ... Привидното политическо затишие в тази сфера се дължи на това, че потребителите вече не чакат и искат помощ не от правителството и законодателството (политическите посредниците), а насочват вниманието си пряко към производителите, търсейки решение чрез пряко включване в процеса на вземане на решения от корпорациите производители (напр. чрез консултантски групи). Налице са нови отношения между производител и потребител.
Наред с активността на потребителите демокрацията на участието демонстрира силата си в "бумът" на външните директори, в новата активност на акционерите и в разширяването на правата и участието на колектива в дадена фирма.
До преди няколко години акционерите одобряваха без много да се замислят проектите на корпорациите и се считаше за съвсем естествено в повечето управителни съвети да доминират служители на компаниите. Но от края на 70-те години сме свидетели на драматичен подем в натиска за отчетност на корпорациите (след различни скандали за корупция и пр.)
Много корпорации сами увеличиха броя на външните директори в управителните съвети, опасявайки се, че правителството и без това щи ги принуди към това. Председателят на сенатската икономическа комисия дори предлага всички членове на съвета да бъдат независими освен президента (административния шеф) на компанията, който при това да не бъде председател на самия съвет. Точно тази форма не е приета, но иначе широко се възприема идеята за силно присъствие, дори мнозинство на външни директори в корпоративните управителни съвети. През 70-години е налице феноменално увеличение на външно-домининираните по състав управителни съвети: в началото на 70-те така е в около 2/3 от водещите компании в Америка, а през 1980 г. - в 87,6% от тях. При това в половината мнозинство са НЕЗАВИСИМИТЕ външни членове, т.е. без никакви семейни или бизнес отношения с корпорацията. ... Според друго изследване, управителните съвети на 552 фирми се състояли средно от 4 вътрешни и осем външни директори.
През 1972 г. с помощта на сенатската икономическа комисия за акционерите е отворен нов канал за участие във вземането на решения в корпорациите с правото да внасят ПРОЕКТО-РЕШЕНИЯ, а не само да одобряват подготвени от администрацията такива. Сега всеки акционер - църковна общност, университет или индивидуално - може да внесе проекто-резолюция в годишното събрание. През първите шест месеца на 1980 г. 150 такива проекта се появяват в 67 корпорации.
Драматично се промени и начинът, по който акционерите участвуват при вземане на решения в корпорациите. В миналото те обикновено гласуваха "с краката си" - ако не ти харесва, продаваш акциите на компанията и напускаш. Сега вместо това акционерите не си отиват така лесно, а остават и вдигат (значителен) шум. В повечето случаи с това си и остават, но така или иначе техните позиции се огласяват, корпорациите са принудени да вземат отношение и винаги съществува възможност да се съберат нужните гласове. Един от най-ярките примери на новата активност на акционерите е "бунтът" на 130-те хиляди акционери на Volvo, Швеция, които принудиха производителя да се откаже от продажбата на 40% от продукцията на норвежкото правителство за 125 млн. долара. ... Отначалото църковните групи водят в тази нова акционерска активност, но напоследък напред излизат университетите, профсъюзите и фондациите.
И все пак групата, която може би е носител на най-съществените промени са хората, работещи в дадена корпорация - те са живецът на нейния успех и заложниците при нейния провал. В ход е процес на преосмисляне на ролята на производителите в институциите, ражда се нова теория за правата на работниците и тяхното участие. В Съединените щати има дълбоко несъответствие между традиционната американска любов към личната свобода и авторитарния начин, по които се управлява американското работно място. ... Едва сега ние започваме да разбираме, пише Нейсбит, че тази елитаристка стратегия ни е струвала първенството на Америка в света по отношение на производителността. Това е една от възловите причини да преоценяваме днес противоречието между нашите демократични политически ценности и архаичните традиции, които ни управляват на работното ни място. В отношенията работодател-наемник действуващото право все още стои върху стереотипа "господар-слуга". По същество работниците нямат реални права пред лицето на техните работодатели, които могат да ги уволняват с причина, без причина или дори по аморална причина. ...
Но изглежда нещата се променят и то експлозивно, съдейки по една нова активност в три сфери: съдебната практита, собствени програми на корпорациите, законодателството. Интересни са проблемите, около които се групират правата на работниците във фирмите - лична сфера, справедливи процедури (най-вече при уволнение), свобода на словото, защита при доносничество, участие в управлението, гъвкави трудови договори, равно заплащане за труд с еднаква стойност, независим от мениджмънта вестник на производителите. ... Първите четири са най-съществени. ...
Профсъюзните членове получиха права за колективно договаряне още през 30-те години, а малцинствата - защита срещу дискриминация през 1964 г. Но безправието на хората извън тези групи става все по-нетърпим анахронизъм. ... Преди беше по-лесно да се погълне, да се елиминира влиянието на поколанията, родени след войната (т. нар. бейби-бумърс), защото те бяха малко. Но днес те са половината от работната сила и както изглежда "прасето е на път да погълне питона" ...
През цялата наша история и особено през последния век американският индивидуализъм спря пред заводските врати. Днес той разбива и тази врата ...
В книгата на Лендън Джоунс "Големите надежди" (Great Expectations, 1980), изследваща демографията, културната история, ценностите и пр. на "бейби-бумърите" от края на 60-те и 70-те години терминът "права на работещите" не е споменат нито един път, но есенцията на този нов проблем изплува на всяка страница. "Бумът" трансформира всяка институция, през която мине. Сега това са правата на заетите в дадена фирма работници, специалисти, служители. ...
Показателен е сниженият брой на онези, които считат отношенията в дадена компания за справедливи: от висшите служители - 50 вместо 80% по-рано, от обикновените служители - 20 вместо 70% преди, от работниците - 20 вместо 30%. ...
Личната неприкосновеност на работниците рутинно се нарушава с т.нар. почеркови тестове, които много групи за натиск опитват да поставят извън закона. Говорещите открито за незаконни или опасни ходове на управлението моментално се уволняват. В повечето случаи няма защита срещу уволнения по каприз на нечестни надзиратели и всяко недоволство от политиката на компанията се счита едва ли не за престъпление на повечето места. ... До тук са "лошите новини".
Окуражаващи са обаче симтомите в трите сфери, за които стана дума. Съдебните дела на уволнени работници срещу техните компании от "ручейче" стават "поток" и "национално явление" през 1979 г. Съдилищата все по-често (в 14 щата) вземат страната на работниците. ...
През 1976 г. за първи път е предложен Закон за правата на работниците, като част от по-широка кампания за реформа на корпорациите, подета от Групата за публична отчетност на корпорациите на Ралф Нейдър (Ralf Nader). Той включва национален кодекс за управлението на компаниите и за правата на работещите в тях (свобода на словото и лична неприкосновеност). По-късна версия на такива проекти е Законът за демокрацияата в корпорациите, внесен от осем членове на 96-тата сесия на Палатата на представителите (ясна процедура, задължаваща работодателите да докажат основателността на дадено уволнение, свобода на словото, защита при дела по доноси, лична неприкосновеност). Нямало е разисквания по проекта, но почти сигурно е, че той отново и отново ще бъде на дневен ред. ...
Налице е обаче законодателна активност на щатско равнище. В десетина щата са приети закони даващи права да се четат личните делови досиета. Почерковите тестове са забранени в 19 щата, ... в Мичигън. В Кънектикът е приет първият в страната закон за право на информация на работниците. ... Щат по щат - и в законодателните органи, и в съдилищата - се утвърждава едни децентрализиран подход към правата на работещия човек ... Но същият процес е в ход и на по-ниско равнище. Няколко крупни компании чувствително изпревариха и най-либералните закони или съдебно решение, въвеждайки доброволно кодекси за правата на работниците. ... Ай-Би-Ем е водач в гарантирането на личната неприкосновеност на заетите в нея - само съществена информация в личните дела, преоценки на три години, право всеки да чете личното си досие. Аналогичо е положението и в други компании. ...
Другата страна на медала е, че именно като развива способносттите на другите да участвуват във вземането на решения и въобще като подпомага този процес, човек може да стане истински ефективен лидер в своята среда. ... Следователно "лидерът" на днешния ден е не онзи, който издава директиви, а онзи, който най-добре подпомага ефективното и автономно УЧАСТИЕ НА ДРУГИТЕ в един или друг процес.
ОТ ЙЕРАРХИИ - КЪМ МРЕЖИ
Новите менаджерски стилове в Съединените щатите процъфтяваха главно в бизнес литературата. Дори когато се опитваха да ги прилагат, правеха го на основата на старите йерархични структури. Днес те се подкопават от информационния характер на обществото - йерархиите забавят информационния поток, от децентрализацията, от японския пример, от насищането на обществото с технолигии и свиването на личните контакти, от новия по-образован и по-силно съзнаващ собствените си права работник.
Провалът на йерархичните структури в решаването на обществените проблеми принудиха хората да се обърнат непосредствено един към друг. Това беше НАЧАЛОТО на мрежите. ...
Онези, които променят нещо в света започват да го правят локално - в малки групи от съмишленици, обединени около някаква конкретна цел. Така, като мрежи (по места и без център) възникват разните движения през 60-те и 70-те години. В други случаи преките хоризонтални връзки свързват хората за решаване на някакъв конкретен, вкл. икономически проблем. Така стартират и групите за самопомощ. Центърът за жилищно подпомагане в Балтимор се ражда, когато един свещенник и един агент по недвижими имущества започват да проучват местнити жилищни условия. ...
Какво е мрежата? Основното в нея е не крайният резултат, не някаква завършена структура, а процесът на комуникация, свързващ хора и групи от хора, обменящи информация и средства по-бързо, по-икономично, по-рационално.
Примери: мрежа от "babysiters" - пазачи на деца за различни срокове; мрежа осигуряваща информация и връзка с 500 души с различни интереси; мрежа от 500 женски здравни групи за самопомощ; мрежата ТРАНЕТ - за свързване на хора, проекти и средства по най-добрия начин (500 члена по цял свят, 1500 файла с технологически поекти, 10000 - за отделни хора. ... Това са хиляди образувания, които никога не прерастват в организации. ...
Едно от най-привлекателните неща в мрежите е, че те са лесен начин за получаване на информация. Много по-лесен в сравнение с отиването в библиотека, университет или, опазил бог, в държавно учреждение.
Мрежите разсичат обществото за да осигурят една наистина интердисциплинарна връзка между хора и идеи. Състоят се от клетки с различна големина и свързани всяка с всички, пряко или не, но доста по-сложни защото са с три измерения. Най-важното в структурата на мрежите е, че всеки индивид е център.
Мрежите възникват, когато хората искат да променят обществото, казва Хайн, антроположка от университета в Майами, без значение каква е "каузата". ... В много случаи тези хора са опитвали да получат помощ от официални институции и не са успявали. Тогава те се обръщат към други като тях и се ражда мрежата.
Сравняват мрежите с колониалните кореспондентски комитети, с Британския невидим университет, с групита на М. Ганди, но една съществена тяхна разлика от традиционните неформални връзки (клубове напр.) е в това, че старите мрежи са елитарни и затворени в тесен кръг, а новите са егалитарни и отворени за най-широк кръг хора. ... Самата информация в днешните мрежи е "великият изравнител" - членовете са равни не защото всички са перове, а защото информацията (която разменят) ги кара да се отнасят един към друг като към перове. ...
Има три причини за възникването на мрежите като възлова социална форма днес: (1) залезът на традиционните структури (църква, семейство) - тук мрежата е съвременен еквивалент на древното племе), (2) призракът на информационното претоварване (селекция и доставяне само на нужната ни, т.е. на "чиста" информация) и (3) провалът на йерархиите - контактуване между хората не чрез организациите, в които работят).
В компаниите се ражда "мрежови" управленски стил, основан на неформалност и равенство, хоризонтални, диагонални и отдолу-нагоре връзки, итердисциплинарен подход. Пример за не-йерархична организация е Интел корпорейшън: работещите могат да имат няколко началници; снабдяването и качественият контрол се водят не от директор с йерархично звено, а от съвети; общи канцеларии; никакви униформи; на върха - триумвират (външен експерт, стратегически плановик, вътрешен администратор); всички работещи могат да участвуват във вземането на решения; никаква йерархия в личните отношения. Един от "тройката" заявява: "Не можем да си позволим йерархични бариери пред обмена на идеи и информация". ...
Ето някои от факторите, налагащи мрежовия стил: мрежовите навици на идващото поколение, все по-големия брой на образовани хора със способности за ръководители (преди 10, сега - 20 за една ръководна длъжност), натискът за участие, модернизацията на технологиите (повече роботи значи повече кръжоци по качеството). ...
Възлова предпоставка (linchpin) на новия стил е компютърът в управлението (в контрола, в отчетността и пр.), позволяващ на мениджърите да се концентрират върху човека (компанията "Тандем" - бирени партита в петък, гъвкаво работно време, плувен басеин в завода, творчески отпуск на 4 години, събрания без формалности). ...
Японските кръжоци по качеството стават заразяващ пример. Водач в Щатите е компанията Хъниуел (експерименти - още от 1974 г. и 1000 кръжока през 1983 г.). Там кръжоците (Participative quality teams) подготвят не бързи, краткосрочни програми за увеличаване на печалбата, а са средство за дългосрочни промени в управленския стил. ... Стилът от типа Z, описан от Уилям Оучи има много общо с мрежестата структура. "Когато хората имаха роднини, съседи и църкви, ... те не се нуждаеха от друга компания, която да им осигурява богата мрежа от социални контакти, но с отслабването на традиционните мрежи и с географската мобилност и урбанизацията хората започнаха да усещат огромна нужда от чувство за принадлежност. "Z-компаниите" до голяма степен могат да отговорят на тази потребност.
От Швеция идва един проект за бъдещата корпорация като "конфедерация" или мрежа от предприемачи. Работещите в компанията действуват подобно на свободни предприемачи и са наречени "вътрешни предприемачи" (intrapreneurs). Създадено е училище, което ОБУЧАВА и работници (специалисти, служители, производители) и мениджъри на т. нар. предприемачество отвътре. Така и двете страни печелят - "предприемачът отвътре" разполага с престижа, информацията и средствата на компанията, в която работи, а тя задържа инвентивен човек (който иначе би започнал собствен бизнес), печелейки потенциал за развитие.
Изместването от вертикална към хоризонтална власт носи огромен освободителен ефект за отделния човек. Йерархиите насърчават движението "нагоре" и излизането "напред", което създава стресове, напрежение, безпокойство, а мрежата укрепва и стабилизира индивида, защото в нея хората взаимно се "зареждат". Там човек не може да "расте" чрез стъпване върху главаите на "другите"(отнемане), а всъщност чрез взаимно раздаване и преливане на сили (empowering the others).
Гражданско участие
И нещо за гражданско участие в медийната власт
Какво е гражданска журналистика _(статия от Jay Rosen) http://freeinf.tripod.com/Jay.htm
Една американска петиция (за участие в медиите) http://freeinf.tripod.com/ampet.htm
Народна информационна харта (Лос Анджелис) http://freeinf.tripod.com/chart.htm
|
14 Ноември 06, 09:39
 Коментари (2)
|
|
