пряка демокрация (direct democracy)

 
Рейтинг: 3.00
(268)
ГЛАВНА (ново броене след 60 000:)
Връзки / LINKS
КОНТАКТ И ОРГАНИЗАЦИЯ
Календар
Анкети
"Ф" като “фалшиво” / F like "fake"
Лични файлове
Музика
Изпрати картичка :)

БЛОГ АРХИВ
«« септември 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  


Мирно кротко Публикации Галерия ХРОНИКА и ИСКАНИЯ Открит ФОРУМ

ГЛАВНА (ново броене след 60 000:) 12:33
« Обратно
С повече права на пряко участие държавата ще заработи за всички
Демокрацията не може без представители, но представителността на представителите, т.е. верността им към интересите на представляваните винаги се обезпечава с известно пряко участие на представляваните в управлението. Минимално такова участие е изборът на представители. В различни страни конкретни проблемни ситуации са наложили въвеждане на повече права за пряко участие - но все със същата цел - не да се изместят представителите и управляващите, а да се обезпечи тяхната представителност, т.е. лоялност към интересите на представляваните, след като за това не стига само избирането на представители. В Швейцария традицията в по-силното пряко участие е най-стара, но тук ще дадем пример с първия американски щат, където се появяват такива права преди сто и нещо години - Южна Дакота. Там ред обстоятелства, между които и задкулисният контрол върху законодателите на силни икономически групировки (по-спец. ж.п. компаниите) създават в един момент затруднения за контрола на гражданите върху управлението на щата им. Откривайки, че не могат да контролират избраните уж от тях представители чрез наличните политически права, гражданите си извоюват още такива - всъщност 2 основни: (1) сами да предлагат и приемат закони с референдум и (2) сами да одобряват с референдум приети закони - в двата случая по искане на определен брой граждани.
Впоследствие още 22-25 американски щата въвеждат повече такива и други права на пряко участие.
В демократичния свят действат множество такива права. Наред с референдумите (задължителни или по инициатива на гражданите), такива са правото на отзоваване, законодателната инициатива за гражданите, правото на информация, пряко избиране на по-широк кръг служители (министри, прокурори, съдии, шерифи и др.) и много други.
Нуждата от повече или по-малко права за пряко участие се определя от конкретната неоходимост и възможност.
Със засилване на интеграционните процеси в света и съпътстващото ги отдалечаване на властта от малкия човек, традиционното пряко участие на гражданите в управлението - чрез избори на представители, става все по-недостатъчно да осигури лоялността на управлението (национално и наднационално) към интересите на всички граждани. В света като цяло днес възниква проблемна ситуация, която можем да определим като недостатъчност, ако не криза на традиционните представителни институци - те все по-малко се справят със задачата да осигурят реално демократично управление - т.е. такова в интерес на всички хора в рамките на отделни страни, региони или света като цяло. С натрупването на нерешени проблеми и развитието на възможностите за пряко участие на все повече хора в управлението на общите им проблеми въпросът за повече такова участие ще става все по-актуален. Това е днес глобална тенденция. Прякото участие в публичното управление ще бъде за 21-ви век това, което всеобщото избирателно право беше за миналия век - пореден кръг в разширяването на политическата свобода.
Но ако намаляващата дееспособност на традиционните представителни форми в света прилича на криза, то пълната неспособност на същите в България да работят по предназначението си е направо колапс. Установените у нас традиционни форми на представителна демокрация въобще не произведоха реална демокрация. Те се оказаха недостатъчни при нашите конкретни условия и съотношение на силите между кланове и граждани за установяване реален контрол на последните върху властта. Макар и номинално носители на върховната власт (както, впрочем, и преди 10.11), гражданите практически не получиха никакъв контрол върху държавата си. Властта си остана под контрола на най-тесни и външни интереси. Самият факт, че новата система не позволи промяна в субекта на властта (след всички избори на власт са си все същите задкулисни сили) е ярко доказателство за демократическата невалидност на тази система. Наличните демократични инструменти просто не стигат за да се установи, задържи и води управление в интерес на цялата нация.
Резултатът от това е лошо управление - то остана такова още 16 години. Eдна неефективна система се замени с друга такава и отново едно калпаво и антинационално държавно управление спъва развитието ни и пилее потенциала на нацията ни.
Доброто управление го няма, не защото не се знаят или е много трудно да се открият най-добрите политики във всички области, а защото заинтересованите от най-добрите политики - гражданите на България - не са на власт, докато онези, които са на власт са заинтересовани от политики добри за тях, а не за нацията като цяло. Затова е безмислено да се пишат умни прошения до управляващите.
Някои ще кажат, не може ли и без да засилваме правата за пряко участие? - Да свалим «лошитe» и започнем добро управление в рамките на сегашната система като една партия го предложи на избирателите, а те я изберат?
Според мен не, защото без такива права, нито гражданите ще повярват без гаранции на едни голи обещания (виждали са много такива), нито, дори да бъде избрана нова партия, тя ще може да изпълни обещаното, ако зад нея като подкрепа и коректив не стои реалната власт на гражданите (материализираща се в повече права на пряко участие), а стои само реалната власт на тесните кланови интереси (материализираща се в огромни пари и др. властови ресурси). Правата на пряко участие ще заместят и компенсират липсващата материална сила на гражданството у нас - липсата на средна класа. Без реална тежест на гражданството в една или друга форма, дори и едни честни нови управляващи ще попаднат под контрола на реално властимащите или ще бъдат задкулисно елиминирани от тях
Вярно, че най-добрите за всички политики могат да се изработят от умните хора, но вярно е и че умните не могат да проведат тези политики, ако заинтересованите от тях са вън от властта.
С две думи, нужни са ни не само най-умните решения, но и власт на заинтересованите от тях.
Стамболов може би нямаше да си отиде така бързо, ако заинтересованите от неговата политика имаха повече власт, ако задкулисният контрол на тесни и външни интереси върху държавата беше елиминиран чрез по-силно влизане на гражданите във властта... както става по това време в далечна Америка.
От казаното дотук следва, че в България днес по-силни форми на демокрация се налагат от конкретната ситуация в страната - както някога в щат Южна Дакота. Но днес вътрешната потребност от повече права на пряко участие у нас се среща с глобалната тенденция в същата посока.
Какви права на пряко участие са ни нужни - тук сега у нас за да получим реална, а не фасадна промяна, за да премине властта реално в ръцете на всички, на цялото общество?
Трябват ни такива права и в 4-те власти - закoнодателна, изпълнителна, съдeбна и медийна.
Първо и най-важно такова право е правото на референдум. Чрез него всички добри идеи могат да станат добри закони, а също да се въведат останалите права на участие. Като всяко друго право и това право може да бъде реално или фиктивно. За да е реално е нужно да са на място всичките му компоненти, гарантиращи пълноценно изразяване и реализиране волята на избирателите. За да са на място всичките му компоненти, то трябва да се проектира и приеме от всички. Но колко основни въпроси се решиха в България с участието на всички? Нито един. В годините на «демокрация» до гражданите не се допитаха по нито един въпрос. Нито им дадоха право сами да се допитват. Независимо от това, че мнозинството граждани недвусмислено желаят това, независимо от това, че в парламента и по други инстанции лежат искания за право на референдум, подписани от над 10 000 души. Мнозинството граждани може да искат, ама мнозинството "представители" не дават - във всички НС досега! В този дух ограничиха правото ни на референдум още в Конституцията, а после и в ЗДН 1996 г. Тенденцията се запази и в промените на същия закон, който гласуваха наполовина и изоставиха неприет миналата година - дори и малкото орязани права, които се канеха да ни дарят им се видяха твърде много!
Така че като начало да поискаме ПРАВО НА РЕФЕРЕНДУМ - общонационален дебат и референдум по закон за референдумите - защото ако оставим на нашите "верни" представители да изработят този закон, ще получим едно орязано, спънато и неработещо право на референдум. Право на референдум означава един път да има задължителни референдуми за конституцията и др. основни въпроси и втори път гражданите да имат право сами да свикват референдуми с определен брой подписи по техни проекти или по вече приети от държавата закони и други актове.
Друго право за пряко участие на гражданите в упражняването на публичната власт - този път не в законодателната, а в медийната "4-та" власт - е ПРАВОТО на публичен дебат. То е възлово, защото гарантира реалността на останалите права. За какво гражданско участие в публичния живот да говорим, ако гражданите нямат достъп до публичния дневен ред, ако не могат да внасят въпроси в него и да ги обсъждат помежду, ако медиите (дори обществените!) са затворени за диалог мезду гражданите? Това право е всъщност пакет от права като правото на достъп до ефира в публичните медии, право на участие в тяхното управление, право на новина, право на сондажи на общественото мнение по инициатива на гражданите и др. – все права, които дават власт.
Настоявайки за повече права на пряко участие, не можем да отминем две тези, пледращи по принцип срещу даването на много политически права на гражданите. Първата ни убеждава, че в период на неизбежни икономически трудности народът не искал да ги изтърпи доброволно и затова е нужна "силна ръка", Пиночет, а не повече демокрация. Втората гласи, че народът бил без демократичен опит и политически незрял за повече демокрация.
По първата теза ще кажем, че за разлика от други времена и места, където илюзиите в държавната планова икономика са били широко разпространени, у нас днес след очевидния провал на тази система има консенсус за посоката на реформите и готовност да се понесат необходимите жертви. Не за да изтърпят необходимите жертви гражданите бяха оставени вън от властта и след 10.11. Те бяха отстранени за да изтърпят ненужните лишеня и несправедливото разпределяне на тежестите на прехода - защото те със сигурност нямаше доброволно да приемат откровения грабеж и съпътстващото го разрушение на национални ресурси като "неибежни тежести". Ограничаването на демокрацията беше нужно на тесните кланови интереси, обсебили властта в България, а не на България. В интерес на България беше и е гражданите да получат реална власт.
(следва)
13 Ноември 06, 12:33    Коментари (1)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
1. Свободен човек
12.07.08
08:59
Много точен и хубав анализ.
Остава, да се реализира писаното. Иначе пак няма да има полза.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.0997